Централният процесор (CPU - Central
Processing Unit) се смята за мозъка на компютъра и е същински кукловод,
който контролира всеки аспект от оперирането на машината. Вече знаете,
че всеки компонент от компютъра е свързан към дъното, но то не би могло
да комуникира с другите компоненти без наличието на процесора. С други
думи, всички пътища водят към Рим, а в случая Рим е малък четвъртит
чип.
Фундаментално погледнато, CPU-то
изпълнява програмите чрез редица физически елементи. Единият от двата
основни е ALU (Arithmetic/Logic Unit): аритметично-логически компонент,
извършващ математическите изчисления - умножение, деление, изваждане,
събиране - всички онези неща, които мразите да правите. За разлика от
нас обаче процесорът изчислява с колосални мащаби за части от секундата.
Също така трансферира данни от едно място на друго и осъществява
решения чрез контролен (управляващ) компонент (CU - Control Unit). Тези
два основни елемента са свързани чрез електронна връзка (шина - BUS),
която действа като магистрала между тях.
Съставният елемент на микропроцесора е
транзисторът. Той е в основата на всички съвременни електронни
устройства и се използва не само в компютрите, но и в уреди, като
прахосмукачки, перални, хладилници и т.н. В днешно време транзисторите
влизат в състава на интегралните схеми, които пък съдържат буквално
милиони транзистори на един полупроводников кристал.
Друг компонент от процесора са
логическите елементи (Logic Gates), които свързват всички транзистори в
едно цяло, за да оползотворяват електронната бинарна информация и да се
извършват решения от CPU-то.
Как точно работи?
Всеки път, когато използвате компютъра
си, вие всъщност работите чрез редица програми с разнородно
предназначение. Процесорът извлича инструкции от тях, които са под
формата на бинарна информация. Както вероятно вече знаете, бинарната
информация представлява гигантски редове числа, съставени от нули и
единици. Те заедно казват на CPU-то какво да прави. Всичко, което се
случва в компютъра ви, е бинарно. Процесорът дешифрира тези нули и
единици, пренасочвайки различните битове данни към частите си, за да се
осъществи обработката на информация.
CPU-то съдържа библиотеки от
инструкции, които, най-общо казано, са списъци с неща за извършване.
Взема входна информация от програмите и използва споменатите библиотеки,
за да обърне информацията в резултат.
Или накратко, информацията влиза,
извършват се необходимите изчисления и излиза като готов резултат. Сам
по себе си процесорът може да съдържа прекалено малко битове информация
(в кеш паметта) и затова през цялото време си комуникира с оперативната
памет (RAM) – мястото, където се събира информацията от всички активни
програми. Процесорът съхранява информация само докато реши какво да
прави с нея, а когато бъде върната към програмата, идва редът на RAM
паметта. RAM запомня какво правите, докато го извършвате, но се
самоизтрива при загуба на захранване - затова при токов удар се губи
информация.